Строителни компании в Йордания и Ливан не спазват правата на работниците бежанци

Строителните компании не успяват да защитят мигрантите и бежанците в Йордания и Ливан, съобщи мониторингова група, като призова международните организации да изтеглят капиталите си, ако компаниите не се справят с проблема, предава Ройтерс.

Изследване на базираната в Лондон организация Business and Human Rights Resource Centre (BHRRC) е установило, че десетки строителни компании, които работят по проекти, финансирани от международни донори, нямат ясна политика за защита на бежанците и мигрантите.

В резултат на това работниците в тези страни, много от които бежанци от съседна Сирия, са изправени пред ниски заплати, високи такси за наемане на работа и опасни условия на труд, съобщава BHRRC.

„Инвеститорите като международните банки, например, трябва да гарантират, че създадените работни места чрез строителните им проекти осигуряват достойна, безопасна работа с добра заплата, а не злоупотреби и бедност“, заяви Фил Блумър, изпълнителен директор на BHRRC в комюнике.

Над половината от 38-те изследвани компании са работили по проекти, финансирани от организации като Международната финансова корпорация (МФК) на Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Американската агенция за международно развитие.

В понеделник МФК и ЕБВР публикуваха нови указания, за да помогнат на частните компании и на инвеститорите да се справят със съвременното робство в развиващите се страни.

BHRRC съобщава в доклада си, че финансиращите организации трябва да поискат от строителните компании да „приемат и да обявят публично политики в защита на човешките права“, за да могат да получават пари от донори.

Мигранти и бежанци, предимно от Сирия, съставляват по-голямата част от строителните работници в Йордания и Ливан и са особено уязвими към експлоатация, тъй като често нямат право да работят, посочва организацията.

Съмнителният правен статут отваря вратата за дискриминация в заплащането, ниски стандарти за безопасност и други корупционни практики като плащане на високи такси за наемане на работа, допълва тя.

BHRRC провела допитване сред 38 компании, за да установи какво правят, за да смекчат подобни рискове, но открила, че повечето не предприемат осезаеми стъпки за преодоляване на проблема.

Само две компании – базираната в Дубай Alcazar energy и датската Vestas Wind Systems, отговорили на въпросите в допитването, а пет други компании имали известни публични политики в защита на човешките права.

Нито една компания обаче нямала политики, насочени конкретно към защитата на бежанците и мигрантите, а само две съобщили, че забраняват плащането на такси за наемане на работа и изискват трудовите договори да бъдат преведени на езика на работника.

„Компаниите, които работят в Йордания и Ливан, изглежда не са запознати или са безразлични към сериозните рискове, свързани с човешките права, за бежанците в техния бизнес“, отбелязва Блумър.